Някои специфични особености на съдебното производство за защита от домашно насилие

Резюме

Домашното насилие е сериозен социален проблем. Макар и в повечето случаи насилието да се извършва в рамките на семейството и дома, извън обществото, това не означава, че държавата няма задължение да противодейства и да осигури защита на жертвите. В своята практика Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) нееднократно е отбелязвал, че защитата от домашно насилие е естествен ангажимент на държавата, която има задължението да се намесва в отношения от личния и семейния живот, и тези задължения може да включват приемането на мерки в сферата на отношенията между индивидите. В този смисъл намесата на държавата не представлява недопустимо вмешателство в интимния живот на гражданите, тъй като наличието на по-близки отношения не може да бъде оправдание за осъществяване на насилие или тормоз.

И към настоящия момент в практиката е налице противоречие относно характера на производството за защита от домашно насилие. Спорни са и въпросите относно надлежните страни в процеса, приложението на различни процесуални правила от общия исков процес, както и относно възможността за спиране на производството по взаимно съгласие на страните или пък приключване на делото с постигане на спогодба или с постановяване на някой от новите видове съдебни решения – неприсъствено и при признание на иска. Особено актуален е и проблемът относно това дали влезлите в сила решения по такъв вид производства подлежат на отмяна.

В статията се прави преглед на относимата правна уредба, както и на противоречивата съдебна практика. Разгледани са въпросите за характера на производството и произтичащите от това особености. Обърнато е внимание на проблемите при движението на делото, както и при постановяване на съдебното решение. С оглед на констатираните противоречия авторът предлага своето виждане за правилното тълкуване и прилагане на закона, както и за бъдещи изменения в законодателството.