Относно „задължението“ на надарения за издръжка, или още веднъж за отменителното основание по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД

Резюме

Настоящата статия дискутира противоречиво разрешавани в теорията и практиката въпроси, които касаят правната същност на задължението за признателност, включително за даване на издръжка от надарения в полза на дарителя при възникнала у него нужда, чиято правна регламентация се извежда от разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Разгледани са проблемите, които предлаганата в доктрината теза, че задължението за издръжка превръщало договора за дарение в двустранен (а според някои – и в алеаторен), поставя, като например – правно или морално е това задължение за признателност, и в частност – за даване на издръжка; от кой момент възниква такова, когато става изискуемо. Обосновава се тезата, че такова правно задължение не съществува, а отмяната на дарението представлява правна санкция заради нетърпимо нарушаване на морални правила. Част от аргументацията е основана и върху изследване на въпросите за наследимостта на т.нар. задължение за издръжка. Обосновано е и виждането, че възможността на дарителя, поискал издръжка от надарения, който впоследствие е починал, да отмени дарението по отношение на наследниците на починалия, ще се основава не на възникнало по пътя на правоприемството задължение за издръжка в тежест на наследниците на надарения, а на това, че в полза на дарителя се е породило правото на отмяна и с оглед на това то може да бъде упражнено и срещу универсалните правоприемници на надарения.