Езикова (не)определеност на правните предписания

Резюме

Статията поставя проблема за определеността, респективно за неопределеността на правните предписания. Определеността е черта на правото, която допринася за неговата предвиди мост. Предмет на изследването е езиковата неопределеност и отчасти нейната противоположност – прекомерната определеност на правните предписания. Направено е разграничение между езикова и функционална неопределеност. Неопределеността е езикова, когато се дължи на неяснота или на употреба на термини с твърде абстрактно или двусмислено съдържание. Тя е функционална, когато съществуват конкуриращи се принципи и противоречиви методи на тълкуване, между които прилагащият орган трябва да избира.  Посочени са факторите, от които зависи (не)определеността на правните предписания. Посочени са редица примери от областта на гражданското и на наказателното право, които илюстрират проблема. Прави се извод, че е необходимо да се търси компромис и равновесие между обобщение и спецификация на фактическите обстоятелства, да се повишава определеността на правните предписания, но без това да сковава действието на правилата.