Актуални проблеми на уредбата на договорите за международен въздушен превоз на пътници и багаж

Резюме

Международният въздушен превоз на пътници и багаж е част от предмета на международното частно право, регулиран от международни и източници на правото на ЕС. Монреалската конвенция от 1999 г. е замислена като единен универсален международен договор, уреждащ отговорността на превозвачите в световен мащаб. Важността ѝ се признава от ЕС, който е страна по нея. С цел да се доразвие и подобри закрилата на правата на пътниците правилата на Монреалската конвенция са допълнени от вторични източници на правото на ЕС. Налице е втори, независим режим на отговорността на въздушните превозвачи, въведен с правилата за предварително определени размери на обезщетения според Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. Двете регулаторни рамки са в специфично съотношение спрямо прилагането на общите източници на международното частно право и на ЕС. Съчетанието на общите стълкновителни норми и на специалните правила относно международния въздушен превоз води до трудности за компетентните органи. В тази насока официалното тълкуване на СЕС има квазинормотворчески ефект за съдилищата на държавите членки.