COVID-19 и проблемите по прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 при отпускане на обезщетение за безработица

Резюме

За да се ограничи разпространението на COVID-19, държавите въвеждат различни мерки, оказващи влияние върху пазара на труда, които се превръщат в предпоставка за настъпване на безработица. Настоящото изследване фокусира вниманието си върху проблемите, които възникват при прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 във връзка с обезщетенията за безработица. Вниманието е насочено към изясняване на разликите между понятията „пребиваване“ („обичайно местопребиваване“) и „престой“ с оглед на определянето на компетентния осигурителен орган за изплащане на
обезщетението за безработица. Когато осигуреното лице полага труд в държава членка, но поради обективни причини трудовото му правоотношение е прекратено и то се завърне в държавата по обичайното си пребиваване, възниква въпросът за компетентността на осигурителния орган, който следва да прецени правото на обезщетение за безработица и да определи неговия размер.