От Закон за изменение и допълнение на Конституцията до сезиране на конституционната юрисдикция – календарът на конституционните промени (с фокус върху прокуратурата)

Резюме

В последния месец на 2023 г. станахме свидетели на шестото изменение на Конституцията на Република България (Конст.) след приемането ѝ преди повече от три десетилетия. Въпросните промени засегнаха разпоредби в шест от десетте глави на основния закон, като същественият фокус отново беше върху съдебната власт. Прекроиха се редица норми относно кадровите органи на съдебната система – техният брой, конструиране, състав и съотношение на професионалната и обществената квота. Сериозни изменения бяха въведени и по отношение на мандата, функциите и избора на главния прокурор с основна цел ликвидиране на огромното влияние на фигурата на главния прокурор над редовите държавни обвинители. Липсата на мотиви и несъобразяването с голяма част от препоръките на изтъкнати специалисти в юридическата материя за генералните слабости на закона за изменение и допълнение доведе до солидни съмнения за несъответствие на предложените и приети изменения с практиката на конституционната юрисдикция (най-вече с реш. № 3 от 2003 г. по к. д. № 22 от 2002 г.) и с процедурните правила на чл. 155, ал. 1 и 2 Конст. Освен съмненията, че тези промени представляват промяна във формата на държавно управление, което означава, че Обикновено народно събрание не е компетентно да ги гласува и приеме, новите текстове за съдебната власт имат и съществени съдържателни недостатъци, защото подкопават независимостта на съдебната власт и политизират държавното обвинение, като установяват преобладаване на избраниците на парламента в новосъздадения Висш прокурорски съвет.