За осъдителния характер на иска за наследство

Резюме

Изложението разглежда въпроса за същността на иска за наследство (petitio hereditatis) и за вида защита, който той дава – осъждане или установяване. Исторически искът за наследство се проследява до римското право, откъдето е запазен в общоевропейското Jus commune и в германското пандектно право. Сега той има близка по съдържание законова уредба в Италия и Германия, а във Франция и у нас не е законово уреден. В това изследване се поддържа становището, че исковете за наследство, посочени в разпоредбата за подсъдност по място на откриване на наследството в чл. 110, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), са наследници на римскоправната petitio hereditatis и се предявяват с осъдителен петитум. Становищата в съвременната доктрина, поддържащи тезата за установително решение, се критикуват.