Служебното правителство и президентските правомощия за преодоляване на парламентарна криза

Резюме

Изложението представя някои аспекти на института на служебното правителство във връзка с правомощията на президента при невъзможност на парламентарните групи да образуват мнозинство за излъчване на правителство. Целта е да се изследва и подложи на обоснована критика практиката на Конституционния съд (КС) по въпроса за природата и функциите на служебното правителство. Не се дава оценка на конституционната уредба, а само се аргументира необходимостта Конституцията (Конст) да се прилага такава, каквато е, без да се надхвърля установената политическа гъвкавост на инструментариума от конституционни правомощия. Отстоява се идеята, че евентуалното неодобрение към очертаното положение следва да води до обмислена и умерена конституционна ревизия по установения ред, а не до превратно тълкуване или до пренебрегване на съществуващата съдебна практика.

Отправна точка на изследването е опитът за изразяване на философията, вложена в процедурата по чл. 99 Конст. В светлината на стабилизиращия им ефект специално внимание се обръща на привременните правомощия на държавния глава в случаите на „парламентарен дисонанс“ при излъчване на кабинет. Целесъобразното им упражняване неминуемо налага обсъждане на непопулярните идеи за президента като субсидиарен източник на легитимност за изпълнителната власт, за отложеното разпускане на Народното събрание (НС), за апокрифната полупрезидентска фаза на държавно управление в българската парламентарна република от хибриден тип и за парламентарния контрол в тези условия като обезпечение на демократичните процеси в страната в съответствие със заложените в основния закон принципи и пропорции на властта. За поддържане на властовото равновесие, но и за осигуряване на демократичността на управлението се правят предложения de lege ferenda.