Правомощия на съда при разглеждане на наказателно дело в разпоредително заседание с подсъдим, страдащ от разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта
Ключови думи :
разпоредително заседание, подсъдим, предаване на съд, подготвителни действия, разстройство на съзнанието, вменяемост, съдебнопсихиатрична експертиза, събиране на доказателства, страни в процеса, прекратяване на наказателното производство, правомощия на съда в разпоредително заседание, спиране на наказателното производствоРезюме
В статията се разглеждат определени аспекти на въведеното през 2017 г., ново за действащия към момента Наказателно-процесуален кодекс (НПК) разпоредително заседание, и в частност практически въпроси във връзка с инцидентно възникналата необходимост с оглед на конкретен казус да се събират доказателства още в този стадий на съдебната фаза, когато същите са необходими, за да се отговори на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, и по-конкретно, когато съдът има съмнения дали подсъдимият не страда от разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. В статията се прави преглед на понятието „краткотрайно“/„временно“, респективно „продължително“ разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, очертават се основните характеристики на разпоредителното заседание като част от съдебната фаза на наказателното производство и са разгледани някои от хипотезите, налагащи неговото спиране или прекратяване. С цел пълнота на изложението е разгледана и материалноправната уредба, отнасяща се до разстройството на съзнанието, според НК. Предложени са и възможните подходи при изследването на подсъдимия и безспорното установяване на вменяемостта или нейната липса, като е разгледана критично и процесуалноправната уредба и са предложени необходими според автора изменения.
