Спиране на давността между съпрузи

Резюме

Изложението разглежда периода, в който давността между съпрузи спира да тече – от сключването на брака до неговото прекратяване. Специално внимание е обърнато на въпроса дали погасителната давност следва да преустанови своето спиране в периодите на фактическа раздяла между съпрузите. Констатирано е наличие на преобладаваща съдебна практика, която смята, че давността запазва спирането си и при фактическа раздяла, и единични съдебни актове, които отричат това становище. Подкрепено е становището, че спирането на давността следва да продължи и по време на установена фактическа раздяла между съпрузите с оглед на невъзможността за обективно установяване на точния период на фактическата раздяла и с оглед на осигуряване на възможността за запазване на брачната връзка в един бъдещ момент. Направен е анализ и на обхвата на правилото на чл. 115, ал. 1, б. „в“ ЗЗД по отношение на всякакви вземания на съпрузите, а не само на такива, които са свързани със съпружеските им отношения. То намира приложение и по отношение на придобивната давност, доколкото чл. 84 от Закона за собствеността препраща към чл. 115 ЗЗД. Давността спира и за вземания от неоснователно обогатяване. Подкрепя се необходимостта от уреждане на възможност за спиране на давността между лица във фактическо съпружеско съжителство, но доколкото правната уредба предвиди възможност за точното установяване на неговото времетраене. Призната е възможността съпрузите да предвидят отклонение от правилото на чл. 115 ЗЗД в сключен от тях брачен договор. В заключение са откроени някои възможни негативни последици от спирането на давността между съпрузи, които се изразяват в създаване на отношения на икономическа зависимост и принудително запазване на брачната връзка.