Неосъществената реформа за приемане на задължителна съдебна медиация в България – проблеми, пътища и посоки

Резюме

Изложението цели да разгледа модела на задължителната съдебна медиация в България, който бе прогласен за противоконституционен още преди да влезе в сила. Представена е нормативната уредба, посредством която съдебната медиация следваше да бъде въведена, и е направен подробен анализ на аргументите, изложени от Конституционния съд (КС) при неговата отмяна. Паралелно с това са очертани и някои от проблемите, които възникват след отмяната на т.нар. от съда единен нормен комплекс, въвеждащ процедурата на съдебна медиация. Основно внимание е обърнато на последиците от проведения подбор на съдебни медиатори и вредите, които те евентуално са претърпели при последващата отмяна на задължителната медиация, и бъдещето на създадените по силата на Закона за съдебната власт (ЗСВ) съдебни центрове по медиация към всеки окръжен съд. Разглежда се още като пример и начинът на въвеждане и развитие на задължителната медиация в Италия, която единодушно бива възприемана като успешен пример за стимулиране на развитието на извънсъдебните способи за намиране на решение чрез законодателни изменения. В заключение се правят някои предложения за формата, която може да приеме евентуален задължителен модел на медиация по част от националните съдебни производства.