Ревандикация на запазена част (за характера на иска по чл. 37 от Закона за наследството)

Резюме

Наследникът със запазена част има право да получи запазената си част предпочтително в натура, а не в пари. Затова, когато бъде уважен искът му за намаляване или отмяна на дарение или завещание с предмет недвижим имот, целта на закона е ищецът да стане собственик на този имот или на част от него. Ако обаче в момента на постановяване на решението имотът вече е прехвърлен на трето лице или върху него е учредено ограничено вещно право, законът не постановява, че тези вещни права на третите лица автоматично се погасяват при уважаване на иска на наследника с право на запазена част. Нужно е, за да стане собственик на имота, наследникът със запазена част да предяви специалния иск по чл. 37 от Закона за наследството. Въпреки че текстът на закона говори за „отмяна“ на сделката в полза на третото лице и че доктрината смята този иск за конститутивен, ефектът на уважаването му е като на осъдителен ревандикационен иск. В изложението се застъпва именно тезата, че подобно на уредбата в отменения Закон за наследството от 1890 г. чл. 37 ЗН урежда ревандикация на запазена част.