Кои са „всички страни“ при решаване на делото със споразумение в съдебното производство по смисъла на чл. 384, ал. 3 НПК?

Резюме

В съчинението се разглеждат част от въпросите, по които участниците в разпоредителното заседание следва да вземат становище, и по-конкретно налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Обсъжда се манифестираното желание само на част от подсъдимите да сключат споразумение. Натрупаната през годините противоречива практика на съдилищата по отношение на допълнителната предпоставка да бъде одобрено споразумение, представено в съдебна фаза, а именно съгласието на всички страни (чл. 384, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, НПК), води до неравно третиране на подсъдим, когато неговите съпроцесници и техните защитници не дават съгласие. Акцентира се върху доктриналните становища по прилагането на неясната разпоредба, опитите за законодателни решения, отговори на преюдициални въпроси от Съда на Европейския съюз (СЕС) по отношение на този институт. Направен е опит да бъде систематизирана противоречивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), що се отнася до релевантността на волята на другите подсъдими и техните защитници, като е изложено и мнението на автора защо тяхното съгласие не е необходимо.