Противопоставимо ли е на ипотекарния кредитор решение, с което са отречени правата на ипотекарния длъжник

Резюме

Изложението прави опит да даде отговор на въпроса какво е действието по отношение на ипотекарния кредитор на съдебно решение, с което са отречени правата на ипотекарния длъжник върху имота, обект на ипотеката. За тази цел в исторически и сравнителноправен контекст е изследван принципът на облигаторно-вещното действие на прехвърлителните договори, след което са предложени аргументи защо нормативната уредба на ипотеката у нас изключва възможността за отделяне на облигаторния от вещния ефект при ипотечния акт. В тази връзка е изяснено и че на процесуално ниво въпросът за собствеността е преюдициален спрямо този за действителността на ипотеката, като по аргумент от чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за съда възниква задължение да зачете res judicata само тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение и преюдициалното правоотношение. На практика обаче много често правата на ипотекарния длъжник биват отречени със съдебно решение, постановено в рамките на исков процес, в който ипотекарният кредитор не участва. Оттук и с цел решаване на проблема за действието на едно такова съдебно решение по отношение на ипотекарния кредитор са разгледани различни хипотези, които отчитат действието на вписването на исковата молба, чието уважаване има за резултат отричане на правата на ипотекарния длъжник, момента на учредяване на ипотечното право с оглед на правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК, а така също и причините за липсата на правото на собственост у ипотекарния длъжник, преценено към момента на учредяване на ипотеката.