Свидетелските показания във френския наказателен процес

Резюме

Настоящото изследване е посветено на особеностите на френския наказателен процес. Направена е съпоставка с българския Наказателно-процесуален кодекс и са откроени основните различия при събирането и оценката на свидетелските показания. Обсъдена е възможността за лишаване от право да се депозират свидетелски показания във френския наказателен процес и някои специфични за него фигури като подпомогнатия свидетел. Обект на анализ са същността и характерът на клетвата, полагана преди депозиране на свидетелски показания; кръгът от лица, които не се заклеват да говорят само истината поради определени в закона близки отношения с подсъдимия, ниската си възраст или предявен срещу подсъдимия граждански иск, причините за това и доказателствената стойност на техните показания. Очертани са особеностите при прочитане и приобщаване към доказателствения материал на свидетелски показания, депозирани във фазата на полицейското разследване и фазата на разследването от съдия-следовател, по силата на дискреционните правомощия на съда във Франция. Коментирани са някои добри практики при събиране на показания от непълнолетни свидетели, които биха довели до избягване на повторна виктимизация и до подобряване на качеството на събраната информация – изготвянето на видеозапис, предоставянето на възможност на свидетеля да посочи вместо личния си адрес този на полицейското управление или въвеждането на куче за правна помощ, което да придружава пострадалия непълнолетен свидетел при свидетелстването му. Направени са предложения за усъвършенстване на българската нормативна уредба.