За противоконституционните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г.)
Ключови думи :
противоконституционност на разпоредбата на чл. 79, ал. 2, т. 2 от HK, обявена с решение № 12 от 13 октомври 2016 г. на Kонституционния съд на Република България (обн., ДВ, бр. 83 от 2016 г.), давността като институт на материалното наказателно право, погасяващ наказателната отговорност, обратно действие на наказателния законРезюме
С § 2 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК) (обн., ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г.) бе въведена разпоредбата на т. 2 на чл. 79, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), съгласно която не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на посочените престъпления, извършени през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия. На разпоредбата бе придадено обратно действие. С решение № 12 от 13 октомври 2016 г. Конституционният съд на Република България (обн., ДВ, бр. 83 от 2016 г.) обяви за противоконституционни някои разпоредби на този закон. Целта на настоящата статия е през призмата на обявената противоконституционност да се направят някои бележки относно давността като институт на материалното наказателно право и обратното действие на наказателния закон.
