Actio Pauliana в италианската съдебна практика
Ключови думи :
Павлов иск, чл. 135 ЗЗД, увреждане на кредиторите, знание за увреждане, затрудняване, забавяне на принудителното изпълнение, неикономическо увреждане, конструктивна измама, възражение за състоятелност, знание на трето лице – съконтрагент на длъжника, за увреждането, косвени доказателстваРезюме
Настоящата статия разглежда въпросите, свързани със знанието за увреждане на кредиторите, как се доказва то и каква е неговата същност както по отношение на длъжника, така и по отношение на третото лице, на което длъжникът е прехвърлил свои активи. Поради близостта на законовите текстове на италианския Граждански кодекс и българския Закон за задълженията и договорите множество от разрешенията, прокарани и възприети в Италия, биха могли сполучливо и адекватно да намерят своето място и при разрешаване на казуси на местна почва, предвид че разрешенията у нас по множество от въпросите не са развити толкова добре и пространно. Статията се фокусира и върху защитата на длъжника, както и върху въпросите, свързани с началния момент на давността и същността на ефекта „относителна недействителност“.
