Гражданскоправен режим на държавните учреждения

Резюме

Изложението представлява опит за формиране на единно понятие за държавно учреждение, чиято правна същност и правосубектност са дискусионни в доктрината и съдебната практика. Направено е разграничение между функциите на юридическото лице – учреждение, и административните органи в рамките на това юридическо лице, които по силата на правна норма са конституирани като правни субекти и са носители на определени права и задължения в сферата на публичното право. След като изследва характеристиките на дър- жавнитe учреждения, авторът формира извода, че гражданска правосубектност притежават само тези държавни учреждения, които изрично – конкретно или типово, са признати за юридически лица. Специално внимание е отделено на изключението от това принципно положение, предвидено в правилото на чл. 27, ал. 2 ГПК. Категорично е оспорен възгледът, който въз основа на цитираната разпоредба обосновава, че гражданската правосубектност на държавните учреждения може да бъде призната и косвено, посредством предоставяне на неговия ръководител на качеството „самостоятелен разпоредител с бюджетни средства“. Oбосновано е виждането на автора, че правилото на чл. 27, ал. 2 ГПК представлява изрично нормативно закрепено процесуално правило, уреждащо по изключение единствено и само процесуална (но не и материална) правоспособност на неперсонифицирани образувания (държавни учреждения), което не превръща последните в правоспособни и по материалното право. Bместо заключение са обсъдени някои процесуални въпроси по приложението на чл. 27, ал. 2 ГПК и участието на държавното учреждение в гражданския процес.