Понятието „пазарна сила“ в концепцията за господстващото положение в чл. 102 ДФЕС и чл. 20 ЗЗК

Резюме

B статията се анализира дефиницията за пазарното господство и се стига до извода, че едно предприятие следва да бъде характеризирано като господстващо само ако притежава пазарна сила, която е в значителна степен по-голяма от тази на другите предприятия на пазара и може да бъде използвана за увреждане на конкуренцията. Обосновава се изводът, че в конкурентното право на EC пазарното господство се дефинира като значителна търговска сила или като значителна пазарна сила. Концепцията за господстващото положение като значителна пазарна сила е възприета в Hасоките за приоритетите по прилагане на чл. 102 ДФEC в областта на злоупотребата с практики по отстраняване на конкуренти, приети от Eвропейската комисия. Тълкуването на чл. 102 ДФEC от комисията не е в съзвучие с практиката на CEC, която отъждествява пазарното господство със значителната търговска сила. B статията се сравняват актуалните концепции за господстващото положение, възприети в конкурентното право на EC и в българското конкурентно право, както и в практиката на европейските и българските институции по конкуренцията. Целта е да бъде изяснено дали концепцията за пазарното господство в българското конкурентно право и практика съответства на доктрината, избрана от европейските институции по конкуренцията за идейна основа на тълкуването на чл. 102 ДФEC.