Мовчання як елемент жанрово-оповідної гри в прозі Йордана Радичкова
Ключови думи :
мълчание, конвенция, игра, повествованиеАбстракт
В статията е направен опит да се проследи ролята и функцията на формите на текстовото мълчание в процеса на разклащане на разказвателните и жанровите конвенции, на което се отдава в прозата си българският писател неомодернист Йордан Радичков, черпейки от една страна, от изворите на естетиката на абсурда, а от друга – от игровия, смеховия фолклор. Анализът се осъществява с оглед на по-широкия контекст от естетически трансформации, които започват в българската проза на границата между 1950-те и 1960-те години.
Литература (библиография)
Мутафов, Е. (1986). Нова повествователна конструкция. В: Литературна мисъл, 5, 54–65.
Мутафов, Е. (1998). Бъди невероятен. Книга за Радичков.
Радичков, Й. (1976). Всички и никой.
Радичков, Й. (1977). Пороховий буквар. Новели: Пер. з болг.
Радичков, Й. (1980). Луда трева.
Радичков, Й. (2000). Свирепо настроение.
Радичков, Й. (2001). Избрани творби в 7 т. Т. 1.
Русева, В. (1989). Повествователни трансформации в българския разказ през 60-те години. В: Литературна мисъл, 3, 144–150.
Hassan, I. (1967). The Literature of Silence: Henry Miller and Samuel Beckett.
Szwat-Gyłybowa, G. (1991). W kręgu bułgarskiej groteski. O twórczości Jordana Radiczkowa.
