Болгарські лектори в Київському університеті імені Тараса Шевченка
внесок в україністику
Ключови думи :
Kyiv University, Bulgarian lecturers, Ukrainian studiesАбстракт
The article deals with the Bulgarian language and literature lectureship at Taras Shevchenko National University of Kyiv. From 1987 to 2019, the Department of Slavic Philology employed 8 highly qualified teachers, representatives of leading Bulgarian universities or the Institute of Literature at the Bulgarian Academy of Sciences. This article traces the reflection of Ukrainian themes in their scientific publications.
Литература (библиография)
Георгиева, Цв. (2018). Българистиката в Киевския национален университет «Тарас Шевченко». Езиков свят, Т.16, кн. 2, 25–31.
Георгиева, Цв. (2018). Міфи та архетипи в болгарській літературі (друга половина XX ст.). Освіта України.
Гочев, Г. (1994). Несистемни различия в рода на думите от българската и украинската близка лексика. Проглас, 1, 111–116.
Гочев, Г., & Ярмолюк, М. (1991). Розбіжності болгарської та української спорідненої лексики з точки зору категорії роду. В: Проблеми слов’янознавства. Вип. 43, 102–106.
Григораш, Н. (2007). Украинската литературоведска българистика от XIX и средата на XX век: личности и школи.
Динчев, К. (1990). «Внесок у слов’янську фольклористику Цвітана Романська». Народна творчість та етнографія, No 4, 29–36.
Динчев, К. (1991). Виктор Григорович и его «Очерк путешествия по Европейской Турции». В: Профессор Виктор Иванович Григорович: Тезисы докл. обл. науч. чтений, посвященных 175-летию со дня рождения ученого-слависта.
Динчев, К. (1992). Александър Потебня – теренист и изследовател на фолклора. В: О. О. Потебня і проблеми сучасної філології, 101–110.
Динчев, К. (1994). Българската фолклорна култура в Таврия (и Бесарабия) в исторически аспект. В: Българите в Северното Причерноморие. III, 341–350.
Динчев, К. (1996). Бесарабия – история и фолклор като народна памет. В: Бесарабските българи – история и съвременност.
Динчев, К. (1996). Тарас Шевченко и българската литературно-фолклорна традиция. Балканистичен форум, No3, 160–166.
Динчев, К. (1996). Фолклорът на едно бесарабско село като част от българската история и етнокултура. В: Българите в Северното Причерноморие. С. 353–360.
Иванова-Гиргинова, М. (2012). Образ змії в сучасній болгарській драмі. В: Слов’янська фантастика. Збірник наукових праць, 95–107.
Иванова-Гиргинова, М. (2013). D.J. – жонглиране с мита в съвременната българска драма и театър. Компаративні дослідження слов’янських мов і літератур. Вип. 23, 210–218.
Иванова-Гиргинова, М., & Рускова, Е. (2015). Фантастичното в пиесите на Вл. Мусаков – новаторски интуиции в модерната българска драма. В: Слов’янська фантастика. Т. 2. Збірник наукових праць, 90–112.
Иконников, В. С. (1884). Биографический словарь профессоров и преподавателей Императорского университета св. Владимира (1834–1884).
Львів – Велико-Тирново. (1974, 1 листопада). За радянську науку. (Запис без автор)
Манолакев, Хр. (2012). Периодика на руската емиграция в България (1920–1943). Енциклопедичен справочник.
Манолакев, Хр. (2014). Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища. Енциклопедия. Т. 1.
Манолакев, Хр. (2017). Слово и Тяло. (Из историята и херменевтиката на руския литературен канон). Регалия 6.
Панайотов, В. (1999). Средновековни маргинални текстове. В: Маргиналии. Кн. 1, 5–48.
Панайотов, В. (2005). Нові акростишні підписи Святих Кирила і Мефодія. Проблеми слов’янознавства, 221–228.
Панайотов, В. (2006). Цикъл стихири в Цветния триод с възможен подпис на Методий. Преславска книжовна школа. Т. 9, 201–210.
Панайотов, В. (2011). Тайните на средновековните текстове. Любословие, 11, 5 – 26.
Радченко, К. (1905). Заметки о некоторых явлениях фонетики рупаланс-кого наречия. В: Новый сборник статей по славяноведению. Составленный и изданный учениками В. И. Ламанского по случаю 50-летия его учено-литературной деятельности.
Русакиев, С. (1964). Тарас Шевченко и българската литература. „Наука и изкуство“.
Славова, М. (2000). Золушка литературы в зеркале науки. Фiлологiчнi семiнари. Наука про лiтературу на межi столiть: тема вiльна. Випуск 3, 60–68.
Славова, М. (2000). Зимний сон барвинка, или Украинская детская книга сегодня. Компаративнi дослiдження слов’янских мов i лiтератур, 61–68.
Славова, М. (2000). Лiтературна казка як «мова» соцiокультурної комунiкацiї. Мова i культура. Випуск 1, Т. IV, 187–19.
Славова, М. (2000). Художня функцiя антропонiмiв у дитячiй лiтературi. В: Семантика мови i тексту. Збірник статей VI мiжнародної конференцiї, 515–517.
Славова, М. (2001). Дитяча книга – в дорозi чи в глухому кутi? Про її сьогоденний соцiокультурний стан. Бiблiотечна планета, No 1, 38–39.
Славова, М. (2002). Волшебное зеркало детства.
Славова, М. (2002). Попелюшка лiтератури.
Славова, М. (2002). Українська фольклорна казка у болгарському лiтературному контекстi. Лiтература. Фольклор. Проблеми поетики. Випуск 12, 18–23.
Сорока, О. (2011). Eзиковедската българистика в Лвивския университет. Българистика, бр. 23, 45–56.
Сорока, О. (2013). Българистиката в Лвовския университет – история и съвременност. В: Минало, настояще и перспективи на чуждестранната българистика. Сборник с доклади от международната кръгла маса, посветена на петдесетата годишнина на Летния семинар по българистика. Лозен 19–20 юли 2012 г. (с. 152–166). УИ „Св. Климент Охридски“.
Стоянов, Ст. (1998). Литературата на двора.
Стоянов, Ст. (2006). Просветното дело сред българските общности в Украйна. Български език и литература, No 5.
Стоянов, Ст. (2006). Сравнителни житиеписи в епохата на бунта на масите. За някои аспекти на отношението «писател — власт» в България и Украйна в периода 1920–1960. В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т.9, 347–352.
Стоянов, Ст. (2007). Літературні образи і стратегії миті після кінця світу. Іноземна філологія. Вип. 118, 292–296.
Стоянов, Ст. (2007). Системен труд за украинската литературоведска българистика. Езиков свят, 4, 135–136.
Стоянов, Ст. (2010). Българистиката в Украйна. Езиков свят, 1, 29–30.
Стоянов, Ст. (2014). Литература и технологии.
Стоянов, Ст. (2015). Баладично за баладите. Езиков свят, 13–2, 91–92.
Стоянов, Ст. (2015). Размисли в една електричка. Българска украинистика, бр. 5, 152–159. http://www.bgukrainistika.com/widgets/Filemanager/uploads/anon/Almanah (відвідано 26.10.2021).
Стоянов, Ст. (2017). Литературата на българите в Таврия – исторически преглед. Балканистичен форум, 3, 153–165.
Стоянова, С. (2017). Юбилейни четения „Неукраинисти за украинистиката“, посветени на 20-годишнината на украинистиката. Българска украинистика, бр. 7, 181–183.
Терзійська, Л. (1961). Поема «Сон» у болгарському перекладі Д. Методієва. В: «Голос Шевченка над світом».
Терзійська, Л. (1988). Проблеми на рецепцията на украинската литература в България през периода до Първата Световна война. В: Славянските литератури в България. Проблеми на рецепцията.
Терзійська, Л. (2002). Преводна рецепция на европейските литератури. Т. IV. Славянски литератури. (розділ «Преводна рецепція на українската литература в България» та розділи присвячені Марку Вовчку, Олесю Гончару, Дмитру Павличку, Максиму Рильському, Григорію Тютюннику, Лесі Українці, Івану Франку, Тарасу Шевченку).
Чмир, О. (2008). Българската филология в Киевския университет: 1842 – 1920. Българистика. Информационен бюлетин 17, 45–49.
Чорній, В. (2005). XIV Міжнародний славістичний колоквіум (Львів, 24–26 травня 2005 р.). Проблеми слов’янознавства. Вип. 55, 309–311.
