Опит за преглед на изследвания върху българска проблематика и българо-украински паралели в областта на етнологията, етнографията и фолклористиката, проведени в Украйна и България от началото на ХХІ век
Keywords:
Българи в Украйна, бесарабски българи, етнографски и етнолингвистични особености, фолклористични проучванияAbstract
В настоящия текст е направен опит за предоставяне на преглед върху проведени етнографски, фолклористични, етнолингвистични, етнолoжки и други културно- и социалноантрополoгични изследвания, проведени от началото на ХХІ век от български, руски и украински учени върху българското население в Украйна.
References
Барболова, З., Колесник, В. (1998). Говорът на българите в с. Кирнички, Бесарабия. Т. 1 от поредицата Българските говори в Украйна. Етнолингвистичен речник на Българите в Украйна – проблеми и материали. ОДУ „Астропринт”.
Барболова, З. (1999). Особености на българския говор в с. Червоноармейское (Кубей), Болградски район, Одеска област в Украйна. Т. 2 от поредицата Българските говори в Украйна. ОДУ „Астропринт”.
Барболова, З. (2011). Особености на местоименната система на българският говор в кв. „Терновка”, гр. Николаев (Украйна). В: В. Радева (Съст.), Българският език през ХХ век. АИ „Проф. М. Дринов”, 208-218.
Барболова, З. (2001). Лексикална и словообразувателна характеристика на имената за забрадка. Българска реч. Списание за езикознание и езикова култура, 1, 20-26.
Барболова, З. (2001/ 2002). Лексикалната система на българския говор в Терновка (Квартал на гр. Николаев, Украйна). Български език, 2, 81-86.
Барболова, З. (2002). Ономастичната система на българите в Николаевската Терновка. Слов’анський збiрник, 9, 215-222; В: Т. Ат. Тородорв (2005), Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов (1921 – 1987). АИ „Проф. М. Дринов”, 58-64.
Барболова, З. (2003). Функциите на забрадката и отражението им в българските И названия. В: Българска реч. Списание за езикознание и езикова култура, 2, 43-49.
Барболова, З. (2009). Българските говори в Крим. В: И. Георгиева, К. Стоилов, Българите в Крим. ИФ-94, 113-165.
Билга, М. (2010). Болгарская диаспора в Советском Союзе и деятельность Комитета болгар за рубежом (1982-1991 г.). В: Россия – Болгария: векторы взаимопонимания. XVIII – XXI вв., 574-589.
Бонева, Т. (2003). Миналото в локалната общност. В: Фолклорът и корените на съвременната култура. Годишни четения по хуманитаристика, Бургас 2002, 34-46.
Бонева, Т. (2009). Българите в Бесарабия: власт и идентичност (историко-етнографско проучване). Българска етнология, 1-2, 18-35.
Боряк, О. (2011). Обредът на втория ден от кръщаването (похрестини) в Украйна на фона на чуждоетнически паралели. В: Български фолклор, 3-4, 106-115.
Вахнина, Л. К. (2011). Съвременното състояние на славистичната фолклористика в Украйна. В: Български фолклор, 3-4, 44-51.
Водинчар, Е. (2003). Календарни обреди, обичаи и фолклор на българите от село Чийший. В: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бесарабии, 698-726.
Водинчар, Е. (2003а). Народната носия на българските преселници от село Чийший, Украйна – етапи на историческото развитие. В: Арнаудов сборник. Т. 3, 145-152.
Водинчар, Е. (2005). „Прътът” в с. Чийший, Украйна – песенно-танцов комплекс от великденската обредност на бесарабските българи. В: Българска етнология, 1, 80-84.
Водинчар, Е. (2005а). Съвременни форми на празнуване на именните дни при българските преселници в Бесарабия. В: Всекидневната култура на българите и сърбите в постсоциалистическия период. Трета българо-сръбска научна конференция, 279-284.
Водинчар, Е. (2006). Календарната обредност на българските преселници в Бесарабия – състояние и перспектива (от момента на заселването до началото на ХХ в.). В: Минало, 4. http://www.anamnesis.info/clio-bg/index.php/articles/2116 (посетен 10.07.2012).
Водинчар, Е. (2006а). Маскарадната обредност при българите в Бесарабия. В: Българска етнология, 4, 44-59.
Водинчар, Е. (2006б). Християнското и „социалистическото” поклонничество – митологични нишки за вечния бог. (по материали от българската общност в Бесарабия). В: Българите в Северното Причерноморие, Т. 10, 313-321.
Водинчар, Е. (2006в). „Българската стая“ – израз на етническа самоидентификация (по материали от българската общност в Бесарабия. В: Алманах „Родолюбец“, 7, 288-292.
Водинчар, Е. (2007-2008). Следи от социализма в социокултурното пространство на българското село в Украйна. В: Одеска българистика, 5-6, 90-93.
Водинчар, Е. (2009). Света Богородица – образи и символи в календарната празничност на българите в Бесарабия. В: Българите в Северното Причерноморие, Т. Х, 385-388.
Водинчар, Е. (2009а). Музеят – място на памет за българите в Украйна. В: Българите в Молдова и Украйна. Език, литература, история, култура и образование. Международна научно-практическа конференция 26-27 септември, 2008, 121-124.
Водинчар, Е. (2010). Календарната обредност на българите в Бесарабия – аспекти на идентичността. В: М. Карамихова (Съст.), Четива за историята и културата на Балканите. В помощ на университетското преподаване. Издателство “Парадигма”, 297-313.
Водинчар, Е. (2011). Музеи в болгарских селах Бессарабии. В: Праздники и обряды как феномены этнической культуры. Материалы Десятых Санкт-Петербургских этнографических чтений, 423-425.
Водинчар, Е. (2012). Музейното дело в с. Чумлекьой (Виноградовка), Тарутински район, Украйна. Доклад от Международна научна конференция „Бесарабските българи в постсъветското пространство: политика, идентичност, култура“, http://www.besarabski-bulgari.org, посетен 14.07.2012.
Водинчар, Е., Георгиев, Г., Лазаров В. (2009). Поредно посещение на екип изследователи от Етнографския институт с музей-БАН при българите в Украйна – наблюдения и резултати. В: Болгарская Бессарабия, 5 (Ч. 1), 102-112.
Водинчар, Е., Георгиев, Г., Лазаров, В. (2011). Поредно посещение на екип изследователи от Етнографския институт с музей-БАН при българите в Украйна – наблюдения и резултати. В: Болгарская Бессарабия, 3.
Гайворонска, О. Б. (2008). Болгары Крыма в коллекции Крымского этнографического музея (Каталог). АнтиквА.
Гайворонска, О. Б. (2009). Фондовые коллекции Крымского этнографического музея – источник по изучению этнографии болгар. В: И. Георгиева, К. Стоилов, Българите в Крим. Кооперация ИФ-94, 113-165.
Галкина, А. В., Ганчев, А. И., Пригарин, А. И. (2008). Задунайские колонисты и болгары в фондах Измаильского архива: аннотированный каталог. Удача.
Ганчев, А. И. (2002). Болгарская семья в Южной Бессарабии в первой половине ХIХ века: заселение и этнодемографическое развитие. В: Археология и этнология Восточной Европы. Т. 3, 333-335.
Ганчев, А. И. (2003). Българското семейство в Южна Бесарабия през XIX век. Заселване и етнодемографско развитие. В: Българите в Северното Причерноморие. Т. 8.
Ганчев, А. И. (2004). Процесс адаптации болгар-переселенцев к новым условиям Южной Бессарабии на протяжении первой половины XIX века. В: Одеска Българистика, 3-4, 13-24.
Ганчев, А. И. (2004а). Місце церкви в суспільній структурі болгарського села Південної Бессарабії: історія і сучасність. В: Історія релігій в Україні. Науковій щорічник, 166-170.
Ганчев, А. И. (2006). Бессарабские болгары обучающиеся в Болгарии. В поисках идентичности. В: Българите в Северното Причерноморие. Т. 9.
Ганчев, А. И. (2008). Българското семейство в Южна Бесарабия през втората половина на ХХ век. Ethnologia academica, 4. Българските специфики – между традицията и модерността, 212-236.
Ганчев, А. И. (2008а). „Българите от Украйна и Молдова – студенти в България: миграция или емиграция. В: Български фолклор, 1, 86-98.
Георгиев, Г. (2006). Песните и хОрата в български селища от Болградски район в Украйна. В: Алманах на Дружество “Родолюбец”, 7, 281-287.
Георгиев, Г. (2008). Преживяно на терен в Бесарабия. По материали от експедициите на ЕИМ-БАН в група български селища от Украйна. В: М. Маркова, Ethologia Academica. Сборник в чест на проф. Ив. Георгиева. Т. 4, 181-211.
Георгиев, Г. (2008а). Песeнност и прояви на културна памет и идентичност при българите в Украйна днес. В: Българска етнология, 1, 36-57.
Георгиев, Г. (2009). Паметта за „гладната година“ (1946-1947 г.). В: Общества, трансформации, култури. Постсоциалистическата всекидневна култура в България и Сърбия. БАН, 235-246.
Георгиев, Г. (2009а). Една сватба от с. Хасан-Батър в Украйна. Общностни образи на паметта и идентитета във всекидневния живот на българите от Бесарабия днес. В: Българска етнология, 1-2, 76-95.
Георгиев, Г. Обичаи и обреди от брачния цикъл и селищна етнокултурна памет (по материали от с. Чушмелий, дн. Криничное, Болградски район, Украйна). В: Чушмелийская группа в структуре болгар: история, культура, язык (под печат).
Георгиев, Г. За вярата на баба Тодорка от с. Хасан-Батър в Украйна. Религия и морал в съвременния всекидневен живот на българите от Бесарабия. В: ХІ Мiжнародна наукова конференция. Болгари Пiвнiчного причорномор`я. (под печат).
Георгиев, Г. Сватбата като език за културата. Състояние и развой на сватбената обредност в група селища от България и Украйна. В: Международна научна конференция „Езиците на културата” (под печат).
Георгиев, Г. Теренното етноложко изследване като фактор при определяне и изява на идентичност (по материали от експедициите на екип от ИЕФЕМ-БАН сред българите от Украйна и Молдова). В: Етнологията като наука – традиции и съвременност (под печат в сп. „Епохи”, Исторически факултет на ВТУ).
Георгиев, Г. (2012а). За един ритуал преди и след сто години. Функции на Гергьовденската обредност във всекидневния живот на Българите от с. Чушмелий в Украйна. В: „Алманах „Българска украинистика“, 2012, 132-151.
Георгиева, И. (2002). Българите в Крим. В: Болгаро-украйнские связи на рубеже тысячилетия. Материалы международной научно-практической конференции.
Георгиева, И. (2003). Нестинарството в Крим. В: Българска етнология, 2-3, 9-30.
Георгиева, И. (2009). Кримските българи – история и култура. В: Българска етнология, 1-2, 46-51.
Георгиева, И., Стоилов, К. (2009). Българите в Крим. ИФ-94.
Георгиева, С. (2003). Българските народни празници в с. Заря (материали към етнолингвистичния речник на българите в Украйна). В: Одеска българистика, 1, 93-101.
Голант, Н. (2003). Традиционный костюм. В: Чийшия. Очерки истории и этнографии села Городнее в Бессарабии.
Горбань, І. (2004). Фольклор i фольклористика болгар в Украïнi.
Грек, И., Червенков, Н., Коробко, Л. М., Чалак, Е., Шпак, И. И. (2003). Болгарьi, Молдовьi и Украйньi, вторая половина XVIII – 1995 г. “S.Ş.B.”.
Грек, И. (2008). Этнодемографические процессы среди болгар Молдовы и Украины в середине ХVІІІ-ХХ в. В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения, Т. 5, 102-116.
Добрев, В. (2011). Чушмелий.
Дыханов, В. Я. (2001). Календарна обрядовість болгар та гагаузів Південної України (Автореферат). http://www.disslib.org/kalendarna-obrjadovist-bolhar-ta-hahauziv-pivdennoyi-ukrayiny.html, посетен 12.06.2012.
Дыханов, В. Я. (2001а). Свята Різдвяного поста у традиційному календарі болгар і гагаузів України. В: Етнічна історія народів Європи, 8.
Етнолингвистичен речник на Българите в Украйна – проблеми и материали. (2004). В: Комплексне дослiдження духовноi культури слов'ян. Колективна монографiя. АБВ.
Жекова, В., Георгиев, Г. Първата брачна нощ: категорията време в сватбения обред. В: Нощта в народните вярвания и представи. Национална научна конференция (под печат).
Захарченко, Г. М. (2001). „Обряди першого разу” в системі ритуалів переходу (на матеріалах сімейної обрядовості болгар Південної Бессарабії). В: Буковинський історико-етнографічний вісник, 3, 28-30.
Захарченко, Г. М. (2001а). Уявлення “народження-доля” в традиційній культурі болгар (на матеріалах досліджень на Одещині). В: Народознавчі зошити, 3, 595-598.
Захарченко, Г. М. (2002). Табу в поховальній обрядовості (на матеріалах слов’янського населення Одещини). В: Археологія та етнологія Східної Європи: матеріали і дослідження: Т. 3: збірка наукових праць, 302-303.
Захарченко, Г. М. (2002а). Поховальний обряд болгар в контексті гендерних стереотипів (на матеріалах традиційної обрядовості болгар Півдня України). В: Славянскі свет: межэтнічныя адносіны на мяжы трэцяга тысячагоддзя: Зборнік матэрыялаy міжнароднай навукова-практычнай канференцыі, 223-228.
Захарченко, Г. М. (2002б). Уявлення про “невижитий вік” та його прояви в поховальному ритуалі (на матеріалах слов’янського населення Півдня України. В: Записки історичного факультету, 12, 120-125.
Захарченко, Г. М. (2004). Семантика воды в похороннах обрядах болгар юга Украины. В: Одеска Българистика, 2, 49-50
Изотов, В. (2003). Български народни песни записани от В. Изотов в българските села на Северното Приазовие. Модем.
Захарченко, Г. Н. (2005-2006). Демоны судьбы в представлениях бессарабских болгар. В: Одеска Българистика, 3-4, 64–65.
Изотов, В. Н. (2005). Болгарский фольклор в Северном Приазовье. Таврия.
Іріоглу, Ю. О. (2009). Усні наративи як джерело з історії болгарського населення Північного Приазов’я ХХ століття (Автореферат). http://www.lib.ua-ru.net/diss/cont/355502.html, посетен 13.05.2012.
Іріоглу, Ю. О. (2009а). Друга Свiтова війна в усних історіях болгар північного Приазов`я. В: Българите в Северното Причерноморие, Т. 10, 179-186.
Калоянов, В. (2012). Слово как действие: о негативных процессах в истории книгоиздательства. Доклад от Международна научна конференция „Бесарабските българи в постсъветското пространство: политика, идентичност, култура“, http://www.besarabski-bulgari.org, посетен 27.06.2012.
Киса, Е. М. (2004). Запреты в традиционном комплексе питания бессарабских болгар. В: Одеска Българистика, 2, 41-44.
Киссе, А. (2006). Възраждане на българите в Украйна.
Крантов, А. (2004). Представления о душе и смерти у бессарабских болгар. В: Одеска Българистика, 2, 50-54.
Ковалов, А. (2009). Периодические издания 19-го века о „кукерах“ в Бессарабии. В: Българите в Северното Причерноморие, Т. Х, 119-126.
Колесник, В. А. (2003). Название подушки в гюльменском и твардичанском говорах. В: Одеска българистика, 1, 76-79.
Колесник, В. О. (2006). Одеська болгаристика за 140 рокiв. В: Слов’янський збірник: Збірник наукових праць, 12, 66-74.
Комар, Я. В. (2012). Дисперсні групи болгар Приазов'я за доби радянської державності (Автореферат). http://lib.sumdu.edu.ua/library/TopicDescription?topic_id=8744, посетен 29.06.2012.
Коч, С. (2009). Трансформации в этническом самосознании болгар Бессарабии ХІХ-ХХ в. В: Българите в Северното Причерноморие, Т. Х, 369-376.
Курочкин, А. В. (2006). Източници на календарния празник Никола Зимни: украинско-български паралели. В: Българска етнология, 4, 19-29.
Лазаров, В. Съвременното състояние на скотовъдството сред българската диаспора в Украйна. В: Болгары северного Приазовья: Традиции и интеркультурность (под печат).
Лазаров, В. Земеделието – основен поминък на българските преселници в Бесарабия. В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, Т. 11 (под печат).
Лазаров, В. Традиционни и съвременни форми на организация на животновъдството у българите в Бесарабия. В: ІІ Международна научна конференция „Българите в Северното причерноморие“. Крим (под печат).
Лазаров, В. (2012). Едно българско село в Бесарабия по пътя на просперитета в наши дни. Доклад от Международна научна конференция „Бесарабските българи в постсъветското пространство: политика, идентичност, култура“, http://www.besarabski-bulgari.org.
Лулева, А. (2012). Завръщане на бесарабските българи в България – интерпретативни рамки за изследване на процеса. Доклад от Международна научна конференция „Бесарабските българи в постсъветското пространство: политика, идентичност, култура“, http://www.besarabski-bulgari.org.
Манева, В. (2002). Традиция и иновация в българската носия на с. Терновка (Украйна). Общности и култури. В: Ethnologia academica, 2.
Манолова, Г. (2004). Седянката като фактор за запазване на идентичността на българите и гагаузите в Бесарабия. В: Сборник „Етнос и менталност”. Т. 4 от Годишника на асоциация Онгъл с доклади от научен симпозиум. ROD, 98-106.
Манолова, Г. (2006). Селското хоро като разграничител и обединител на общността на българските преселници в Бесарабия. В: Етнологията, вчера, днес и утре, 249-255.
Манолова, Г. (2006а). Облеклото – културна граница между българи и гагаузи. В: Електронно списание LiterNet, 15.04.2006, 4. http://liternet.bg/publish16/g_manolova/oblekloto.htm, посетен 14.04.2012.
Манолова, Г. (2006б). Венчан курбан или празникът на брачната двойка на българите в северното Причерноморие. В: Българите в Северното Причерноморие, Т. 9, 305-313.
Манолова, Г. (2006в). Специфични аспекти на религиозното поведение при българските преселници в Бесарабия през XIX-XX век. В: Минало, 3, 35-51.
Манолова, Г. (2006г). Прояви на оразличаване при българите и гагаузите в Бесарабия. В: Арнаудов сборник, Т. 4, 101-107.
Манолова, Г. (2006д). Особености на жилището при българските преселеници в Бесарабия. В: Алманах Родолюбец, 7, 293-300.
Манолова, Г. (2007). Форми за сключване на брак при българите и гагаузите в Бесарабия. Традиция и иновация. В: Комратски българистични четения, 94, 99-110.
Манолова, Г. (2008). Динамиката на роднинската терминологична система като фактор на семейните отношения при преселници в Бесарабия. В: Етнология академика, 237-254.
Манолова, Г. (2008а). Снимката съдържание на живота. В: Арнаудов сборник, T. 5, 91-95.
Манолова, Г. (2009). Аспекти на езиковата ситуция в етнически смесени бракове при българските преселници в Бесарабия. В: Българите в Северното Причерноморие, Т. 10, 389-398.
Манолова, Г. Махленските сбирки “дернеците” – специфична особеност на българските преселници в Бесарабия. http://www.borm-md.org/node/266, посетен 5.07.2012.
Микитенко, О. О. (2011). Поетически особености на оплакването на деца (Украинска и балканославянска традиции). В: Български фолклор, 3-4, 74-88.
Мильчев, В. И, Ганчев, А. (2012). Обретая прародину: болгары Южной Украины в поисках предков. Доклад от Международна научна конференция „Бесарабските българи в постсъветското пространство: политика, идентичност, култура“, http://www.besarabski-bulgari.org.
Мильчева, О. (2004). Табуальное поведение в доме: на материалах обрядов болгар Бессарабии. В: Одеска Българистика, 2, 54-56.
Минчева, Е. (2008). „Болгары-иностранци“ (наблюдения от Експедиция Бесарабия `2007). В: ХІІ конференция на българските етнографи – Враца 2007. Библиотека „Български Северозапад“ към Известия на музеите в Северозападна България, Т. 32, 72-89.
Минчева, Е. (2009). Жилището на българите в Бесарабия (етнографски бележки от една експедиция). В: Българска етнология, 1-2, 106-127.
Минчева, Е. Покривът в жилището на българите от някои села в Одеска област, Украйна. В: Сборник от ХІ международна конференция в Мелитопол (Украйна). Българите в Северното Причерноморие (под печат).
Минчева, Е. (2012). Селище и жилище на бесарабските българи. Доклад от Международна научна конференция „Бесарабските българи в постсъветското пространство: политика, идентичност, култура“.
Минчева, Е., Георгиев, Г. (2009). Етнографски експедиции в Бесарабия (Молдова и Украйна). Теренна работа по проект на МОНМ – май-юни и септември 2009 г. В: Българска етнология, 4, 134-144.
Митков В. (2007). Българите на Запорожка земя: страници от историята и култура. Тандем У.
Мороз, I. (2005-2006). Архетипи у зимових календарних обрядах болгар Бессарабiï: традицiйна культура та сучаснiсть. В: Одеска българистика, 3-4, 70-75.
Ноздрина, Л. Ф. (2010). Фольклор болгарских сел Бердянского района Запорожской области. Дикое поле.
Носкова, И. (2002). Крымские болгары в XIX-начале ХХ в. История и культура. Сонат.
Носкова, И. (2009). Формирование крымской группы болгар в XIX в. В: И. Георгиева, К. Стоилов, Българите в Крим. Кооперация ИФ-94, 66-112.
Панайот, Т. А. (2005-2006). Сурваки или св. Василия у болгар юга Украины. В: Одеска българистика, 3-4, 76-80.
Панайотов, К. (2010). Български музеи в Украйна. В: Хр. Харитонов (Съст.), От регионалното към националното. Юбилеен сборник в чест на Хр. Харитонов. Доклади и научни съобщения от ІІІ национална научна конференция „От регионалното към националното – нумизматика, сфрагистика, епиграфика и музейно дело”. Ч. 1. Абагар, 431-447.
Панайотов, К. (2011). При странджанци в Крим. В: Кръгла маса проведена в рамките на Национален фолклорен събор-надпяване "Странджа пее". (непубликувано).
Пачев, С. (2007). Возникновение болгарских сел в Северном Приазовье (1861-1863).
Пейчев, В. В. (2004). Българското национално малцинство в Приазовието в етнолингвистичен аспект (с оглед на битовата лексика) (Дисертационен труд). ИБЕЛ-БАН.
Петков, Д., Петкова, М. (2009). Гладът през 1946-1947 г. в с. Нова Ивановка: спомени и документи. В: Българите в Северното Причерноморие, Т. 10, 225-231.
Петкова, С. (2009). Село Нови Трояни, Болградски район, Одеска област: памет за миналото, култура на всекидневието. В: Т. Караиванова (Съст.), Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование. Фенiкс, 189-194.
Петрова, Е. В. (2004). Гадания в календарных обрядах болгар и греков Юга Украины. В: Одеська болгаристика. Історія та культура болгар і греків Півдня України: до 200-річчя заснування с. Тернівка, 2, 56-60.
Петрова, О. В. (2006). Между традиционност и модерност: ритуални аспекти на рождения ден. Між традиційністю та модерністю: ритуальні аспекти Дня народження. В: Матеріали до української етнології. Зб. наук. праць. Т. 6 (9). Вид. ін-ту мистец., фолькл. та етнол. НАН України, 109-114.
Петрова, О. В. (2007). Транскултурни особености на възрастовия символизъм (по матеріали на народите в Одеско) Транскультурні особливості вікового символізму (на матеріалах народів Одещини). В: Записки історичного факультету, 18, 23-34.
Петрова, Е. В. (2008). Именные дни в семейной обрядности болгар Бессарабии: ритуальная структура и эволюция. В: Дриновський збірник. Т. 2. Акад. вид. ім. проф. М. Дринова, 296-300.
Петрова, Е. В. (2012). Бессарабские болгары: апгрейд этнической идентичности на рубеже столетий. Доклад от Международна научна конференция „Бесарабските българи в постсъветското пространство: политика, идентичност, култура“, http://www.besarabski-bulgari.org.
Пимпирева, Ж. (2009). Аспекти на идентичността на бесарабските българи в Украйна. В: Българска етнология, 1-2, 7-17.
Пимпирева, Ж. Семейството у бесарабските българи – роли, норми, ценности в постсоциалистическия период. В: Сборник „Език и етнос” Т. 11 от Годишника на асоциация Онгъл с доклади от научен симпозиум (под печат).
Пимпирева, Ж. Паметта за социализма в съвременния живот на бесарабските българи. В: Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност (под печат).
Пимпирева, Ж. (2011а). Социалистическата модернизация на семейството при бесарабските българи. В: Светът на българина през ХХ в, 35-42.
Пимпирева, Ж. (2012). Динамика на етнокултурната идентичност на бесарабските българи в постсоциалистическия период. Доклад от Международна научна конференция „Бесарабските българи в постсъветското пространство: политика, идентичност, култура“, http://www.besarabski-bulgari.org.
Попаз-Кула, Н. (2004). Българският периодичен печат в Украйна и Молдова – минало и настояще. Основни акценти. В: Алманах „Родолюбец”, 6, 330-334.
Попова, И. (2009). Гладът на бесарабските българи от Южна Украйна през 1946-1947 г. В: Българска етнология, 1-2, 66-75.
Пригарин, А. А., Тхоржевская, Т. В., Агафонова, Т. А., Ганчев, А. И. (2002). Кубей и кубейци: бит и култура на българите и гагаузите в с. Червоноармейское, Болградски район, Одеска област. Маяк.
Пригарин, А. А., Агафонова, Т. А., Ганчев, А. І., Шевченко, В. М., Захарченко, Г. М., Ніколова, Л. Д. (2003). Очерки этнографии болгарского населения Евгеновки Тарутинского района Одесской области. В: Одеска българистика, 1, 6-70.
Пригарин, А. А. (2005-2006). Народная архитектура Терновки: локальная болгарская традиция в исторической и этнокультурной перспективе. В: Одеска българистика, 3-4, 53-63.
Пушков, И. М. (2008). Символ болгарского духа в Бессарабии: Исторический очерк о Спасо-Преображенском соборе города Болграда.
Руссева, Г. (2009). Структура весiльнго ритуалу болгар пiвдня Украïни (ХІХ – початок ХХ ст.). В: Българите в Северното Причерноморие, Т. 10, 431-436.
Серебрянникова, Н. (2005-2006). Представления о болезнях среди болгарского населения Юго-Западной Украине. В: Одеска българистика, 3-4, 66-69.
Скрипник, Г. А. (2011). Из историята на създаването и научната дейност на Института по изкуствознание, фолклористика и етнология „М. Т. Рилски”. В: Български фолклор, 3-4, 7-24.
Сорочяну, Е. (2007-2008). Святочно-новогодняя обрядность болгар (Криничное и Суворово, Одесская область. В: Одеска българистика, 5-6, 97-102.
Средкова, С. (2008). Трудовото всекидневие на бесарабските българи в Украйна. В: Българска етнология, 3, 64-79.
Средкова, С. (2008а). Щрихи от делника. По материали за бесарабските българи. В: Etnologia akademica, 4, 165-181.
Средкова, С. Религиозни нагласи сред бесарабските българи. В: Сборник „Език и етнос” Т. 11 от Годишника на асоциация Онгъл с доклади от научен симпозиум (под печат).
Средкова, С. Всекидневие и криза в постсоциалистическия период (по примера на бесарабските българи). В: Сборник от ХІ международна конференция в Мелитопол (Украйна) – Българите в Северното Причерноморие (под печат).
Средкова, С. Социалистически паметници в Бесарабия (символи на социализма в селищния център). В: Сборник „Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност” (под печат).
Средкова, С. Етноложки проучвания за бесарабските българи. В: Сборник „Етнологията в България – история, методи, проблеми” (под печат).
Средкова, С. Криза и гурбет в постсоциалистическия период (по материали за бесарабските българи). В: Сборник от международната научна конференция във В. Търново на тема „Етнологията като наука. Традиции и съвременност” (под печат).
Средкова, С. (2011в). Семейни стратегии при криза в постсоциалистическия период (по примера на бесарабските българи). В: Светът на българина през ХХ век. Индивид, семейство, общество, 255-261.
Средкова, С. (2012). Кризисни стратегии в постсоциалистическото всекидневие (по материали за бесарабските българи). Доклад от Международна научна конференция „Бесарабските българи в постсъветското пространство: политика, идентичност, култура“, http://www.besarabski-bulgari.org.
Станко В. Н. (2003). Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии. Астропринт.
Ткаченко, А. А. (2004). Структура именных дней в календарной обрядности бессарабских болгар. В: Одеска българистика, 2, 60-62.
Тодоров, В. І. (2009). Болгари українського Придунав'я: етнографічна характеристика (Автореферат). http://www.lib.ua-ru.net/diss/cont/352426.html, 14.07.2012.
Топалова, С. (2003). За тестените ястия и техните названия в чийшийските говори (Бесарабия).
Филипова, М. (2009). Половозрастной состав болгарского населения Буджака в контексте демографических характеристик: первая половина 19 века. В: Българска Бесарабия, 5 (Ч. 1), 8-44.
Филипова, М. (2009а). „Ревизские сказки» как источник изучения движения населения Бессарабии первой половины ХІХ века: материалы колонии „Чешма-Варуита“. В: Българите в Северното Причерноморие, Т. 10, 21-37.
Филипова, М. (2009б). Развитие болгарской сложной семьи на Юге Украины в первой половине ХІХ в. на примере колонии „Чешма-Варуита“: этнодемографический аспект. В: Культура народов Причерноморья, 169, 82-87.
Филипова, М. (2010). „Задунайските колонии“ в Бесарабия през първата половина на ХІХ век: реконструкция на демографски и антропонимични характеристики. В: Списание на Българската академия на науките, 6, 9-19.
Филипова, М. (2011). Особенности рождаемости в „задунайских колониях“ Бессарабии в первой половине XIX в.: этнодемографический аспект. В: Revista de etnologie şi culturologie, 9-10, 227-232.
Цветко, С. (2005). Български народни песни от Украйна и Крим (Съставител на приложение: Зоя Барболова).
Червенко, О. Б. (2011). Болгарська народна творчість північного приазов’я у колі інтересів фольклористичної науки. В: Актуальні проблеми іноземної філології: лінгвістика та літературознавство. Міжвузівський збірник наукових статей, 6 (ч. 2), 56-65.
Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бесарабии.
Чуфарлиева, Н. (2006). Общността на българските преселници в Бесарабия в състояние на преход към демокрация (90-те години на ХХ в.). В: Алманах „Родолюбец“, 7, 332-337.
Шабашов, А. В. (2002). До реконструкції типології сім’ї болгар і гагаузів Південної Бессарабії у 10-х–60-х роках XIX ст. 1. Постановка проблеми. Загальна типологія родини. В: Записки исторического факультета, 12, 104-120.
Шабашов, А. В. (2003). До реконструкції типології сім'ї болгар і гагаузів Південної Бессарабії у 10-х – 60-х роках XIX ст. 2. Типологія та еволюція сім’ї у болгар і гагаузів. В: Записки исторического факультета, 13, 54–67.
Шабашов, А. В. (2005). Етнологічна болгаристика в Одеському (Новоросійському) університеті: уроки і перспективи. В: Записки історичного факультету, 16, 35-54.
Шевчук, Т. М., Сосенко, П. П. (2011). За митичния мотив „Похищение на месеца и звездите” в българския и украинския фолклор. В: Български фолклор, 3-4, 60-73.
Шумада, Н. С. (1963). Українсько-болгарські фольклористичні зв'язки (період Болгарського відродження). Вид-во АН УРСР.
Шумада, Н. С. (1981). Изучаването на българския фолклор в Украйна. В: Български фолклор, 4, 34-41.
Шумада, Н. С. (2011). Българските фолклористи от първата половина на 19 век в Одеса. В: Български фолклор, 3-4, 35-34.
Ganchev, A. (2006). Bessarabian Bulgarians: studying in Bulgaria, searching for an identity. The anthropology of East Europe Review: Central Europe, Eastern Europe and Eurasia, 24, 38-43.
Ganchev, A. (2011). Labour Migrations of Bulgarians from Ukraine to the European Union Today and Tomorrow: Factors and Forecasts. Migracijske i etničke teme, 2, 227-248.
Perkowski, L. (2007). Review on (Katya Mihailova. The Wandering Blind Singer-Beggar in Slavic Folk Culture). Sofia: Ab Publishing House, 2006. Folklorica, 12, 135-139.
Petrova, E. (2011). Name Day in Formation of Individual and Collective Identity of the Bessarabian Bulgarians: Realities of the XX-XXI Centuries. Етнолог, 14, 178-191.
Pimpireva, Zh., Yancheva, Y. (n.d.). The Changing Family of Bessarabian Bulgarians in the Post-Soviet Space. Ethnologia Balkanica, 15-16 (forthcoming).
Pimpireva, Zh. (n.d.). Migrations from the Village to the City and the Identity of the Bessarabian Bulgarians. Migration and Identity: Historical, Cultural and Linguistic Dimensions of Mobility in the Balkans (forthcoming).
