Древна Рус в съвременната българска историография
Keywords:
историография, Древняя Русь, Болгария, история, культура, религияAbstract
Рассмотрены работы болгарских историков и филологов, посвященные Древней Руси, вопросам ее истории и культуры, связанным с Болгарией, отношениям между древними русами и болгарами, а также посвященным болгарской истории, связанным с Русью. В Болгарии научный интерес, относящийся к Древней Руси, направлен на события, темы и проблемы, так или иначе связанные с болгарской историей. Исследования, посвященные специально Древней Руси, редки. В них в основном рассматриваются проблемы возникновения Руси и панорамное ознакомление с некоторыми аспектами ее культуры и церковной истории. Практически отсутствуют специальные исследования болгарских гуманитариев, в которых рассматриваются конкретные вопросы истории, религии и культуры Руси.
References
Азбелев, С. Н. (1960). Новгородские летописи XVII в.
Боева, Л. (1983). Старата Киевска Русия: история, култура, литература.
Гагова, Н. (2005). Царската библиотека в Преслав и нейната съдба. In Н˗сть оученикъ надъ оучителемь своимъ. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев (pp. 145–185).
Гагова, Н. (2010). Владетели и книги.
Гюзелев, В. (1990). Старобългарски свидетелства за покръстването на русите през 866 г. ГСУ, НЦСВП „Иван Дуйчев“, 1, 59–65.
Димитров, П. (1991). Владимир Покръстител и княгиня Анна. ГСУ, НЦСВП „Иван Дуйчев“, 83(3), 49–85.
Дуйчев, И. (1963). Центры византийско-славянского общения и сотрудничества. ТОДРЛ, ХІХ, 107–129.
Дуйчев, И. (1998). Византия и славянският свят. In Избрани произведения (Т. 1, pp. 26–44).
Златарски, В. (1932). Болгарский историко-литературный элемент в русской летописи. Труды V-ого съезда русских академических организаций за границей в Софии 14–21 сентября (Ч. 1, pp. 337–352).
Каймакамова, М. (1980). Старобългарската летописна традиция в „Повесть временных лет“. In Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на годишнината на проф. И. Дуйчев (pp. 212–224).
Каймакамова, М. (1982). Старобългарското историко-летописно творчество от средата на ІХ в. до началото на ХІ в. ГСУ, ИФ, 72, 33–92.
Каймакамова, М. (2004). Българският превод на Манасиевата хроника и Руският хронограф. In Доайенът. Юбилеен сборник, посветен на 100-годишнината на проф. Николай Михайлович Дилевски (pp. 426–448).
Калоянов, А. (2013). Славянската православна цивилизация. Т. 3. Неделникът на българските патриарси и архиепископи.
Михайлов, Е. (1966). Българско-руските взаимоотношения от кр. на Х до 30-те г. на ХІІІ в. в руската и българската историография. ГСУ, ФИФ, 59(3), 159–186.
Михайлов, Е. (1967). Българско-руските културни взаимоотношения от кр. на Х до 30-те г. на ХІІІ в. в руската и българската историография. ГСУ, ФИФ, 60(3), 193–258.
Михайлов, Е. (1982). Киевска Русия (882–1132). Исторически преглед, (5), 45–72.
Михайлов, Е. (1989). Руси и българи през ранното средновековие до 964 г.
Михайлов, Е. (1994). Киевска Русия като културен феномен. ГСУ, ИФ, 87, 65–.
Михайлов, Е. (1999). Формирането на Киевска Русия в историческата литература. Основни насоки и представители.
Мутафчиев, П. (1912). Към въпроса за българските извори в руските летописни известия. СпБАН, (3), 135–148.
Николаев, В. (1949). Славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия.
Павлов, Пл. (2014). Векът на цар Самуил.
Павлова, Р. (1979). Българско-руски и руско-български езикови връзки.
Раев, М. (2001). Към въпроса за отношенията между България, Византия и Киевска Русв началото на 970 г. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Трудове на катедрите по история и богословие, 4, 62–65.
Руссев, Н. (1996). Българи, византийци и руси по долното течение на Дунав през 968–971 г. (аспекти на културното взаимодействие). Българите в северното причерноморие. Изследвания и материали, 5, 175–187.
Николов, А., Георгиева, Т., & Бенчева, Й. (2016). Русия, Атон и Рилскоят манастир (ХІ – началото на ХХ в.). Сборник документи.
Снегаров, И. (1944, 1946). Кратка история на съвременните православни църкви. (Т. 1–2).
Снегаров, И. (1950). Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове (Х–XV в.).
Толочко, А. П. (2005). «История Российская» Василия Татищева: источники и известия.
Чекова, И. (2013). Първите староруски князе светци (образи, символика, типология).
Чилингиров, А. (2002). България, Византия, Русия. Изследвания на средновековната култура (Т. 1).
Чилингиров, А. (2005). Кой положи основите на писмеността в Русия? Богословска мисъл, (3–4), 58–64.
Шамбинаго, С. К. (1947). Иоакимовская летопись. Исторические записки, (21), 254–270.
